Сигурност, конфиденциалност, разбиране

Севджи Еюбова клиничен психолог



e-mail:eubova@abv.bg

Едипов комплекс и комплекс на Електра

22.10.2009 12:51

          В периода между 3-ата и 6-ата година децата започват да се интересуват от въпросите, свързани с раждането и половите отношения. Те имат известни смътни представи за сексуалността на възрастните.

        Развитието през този стадий е свързано с един основен конфликт, който З.Фройд означава като Едипов комплекс или аналогичния конфликт при момичетата - комплекс на Електра , от трагедията "Едип цар" на Софокъл.  Според Фройд тази трагедия в символични форми описва един от големите конфликти -  неосъзнатото желание на всяко дете да притежава родителя от противоположния пол и да отстрани родителя от същия пол. В реалния живот момчето не се жени за майка си и не убива баща си, но в една друга форма това, се случва при децата и техните преживявания, отразени в техните рисунки и истории, го показват.

Както в тези примери:

" - Мамо, като порасна ще се оженя за теб.

  - Но какво ще каже татко ?...

  - Татко ли ? Ами...той ще е умрял..."

Или:

"- Татко, като порасна, искам да ти стана жена.

 - Но нали си имаме мама, скъпа моя. Какво ще каже тя ?

 - Мама ли ?... Тя тогава ще си е заминала. "

 

 Развитие на Едиповия комплекс 

    

спрямо майка си

спрямо баща си

Органично и психически е свързано с майката - грижи внимание и нежности

 

Момчето иска майка си само за себе си. СТреми се към цялостно притежание, за да задоволи физическите и психическите си потребности.

Малко по-малко открива какво е бащата. Открива, че не само то обича майката. Бащата става съперник.

Детето иска да се "ожени" за майка си, да конкретизира цялостното притежание на майката.

След като бащата е съперник, момчето ревнува, но не може да отстрани този силен съперник. В този момент момчето отблъсква агресивно баща си - става непослушно, цинично, заядливо...

Момчето променя начина си на обич. Вместо да иска да притежава майка си, то се стреми да я защитава.

Възхищавайки се от силата на баща си, момчето влиза в съревнование с него. Имитира го, желае да го настигне и дори да го надмине. "Играе си на мъж."

В зряла възраст става психически независимо, отделя се от майката. Мъжкото у него се утвърждава.

Интересува се от други жени. Създава  семейство.

В зряла възраст става независим. Не се съревновава с баща си, тъй като се е отделил от майка си. Вече е станал зрял мъж.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Развитие на комплекса на Електра

 

спрямо майката

спрямо бащата

Момичето е привързано органически и психически към майката. Иска я само за себе си, тъй като получава от нея грижи, нежност и сигурност.

Бащата е съперник, защото майката дарява и него с грижи и обич. Дъщерята ревнува бащата.

Майката става съперница, тъй като тя получава обич и грижи от бащата. Дъщерята агресивно отблъсква майка си.

Бащата се изявява като силен, водач. Момичето иска да се "омъжи" за баща си.

Съревновава се с майка си за притежанието на бащата. Стреми се да я имитира в "съблазняването".

Издига баща си на пиадестал. Понякога бащата се обожествява.

Стреми се да надмине майка си по привлекателност.

"Играе на жена" спрямо баща си и другите мъже.

Със съзряването вече не се занимава с майка си. Става независима и майка и се превръща в приятелка за нея.

Променя отношението си към баща си. Той отново става любимият баща, а не абсолютният мъж.

Става зряла жена.

Напуска "емоционално" баща си и се обръща към другите мъже. Създава семейство.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

        

 

 

 

Психоанализата също ни казва, че ако Едиповият комплекс / комплекса на Електра не премине през нормалното си развитие, това може да бъде причина за много страдания в зрелостта: чувство на вина, стеснителност, непрекъснати неудачи, враждебност, безпомощност, страх от неодобрение и търсене на одобрение, чувство за малоценност, чувство за вина без видими причини. Тези комплекси могат да се превърнат в причина за много от невротичните модели на поведение. 

Източник: Детска психология, Румен Стаматов